Макс е осиновен. Когато замениш самотната студена клетка с Човешката любов и Топлина, просто лягаш, отпускаш се и спиш...
Куцото ни момченце, което прибрахме една вечер от кампуса на АУБ, защото се влачеше и с вида си създаваше смут - с резекция на става, изхвърлено като боклук, но с най-меката козинка и пронизващ поглед, вече си има семейство.
Много щастие, че му дадоха шанс. Късметлии 🙂
Социален, умен и с хигиенни навици, мека козина, а погледът му топъл и излъчващ любов. Така изглеждаше Макс в Приюта:
